Българската агенция за инвестиции
Българската агенция за инвестиции (БАИ) е правителствена агенция за насърчаване на инвестициите към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тя е създадена, за да подпомага министъра при изпълнението на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите.
Мисията на БАИ е да привлича инвестиции в България, да подпомага стартиращите проекти и да гарантира успешното им развитие като в резултат се създават нови работни места, подпомага се износа и трансферирането на ноу-хау в българската икономика. БАИ съдейства на потенциални и настоящи инвеститори да проучат инвестиционните възможности в България и да осъществят инвестиционни проекти "на зелено" в страната. Осигурява се пряк достъп до всички държавни и общински институции, за да се улесни навлизането и развитието на Вашия бизнес у нас. Услугите, предоставяни от Българската агенция за инвестиции са напълно безплатни. Предоставя се подробна информация за България като бизнес локация. Услуги са: пълно информационно обслужване, вкл. макроикономическа информация, информация за бизнес имоти, информация за стимулите за инвестиране, юридически консултации, съвети за административни процедури и разрешителни, информация за оперативни разходи, регионална информация за безработица, наличност на квалифицирана работна ръка и ниво на образование, инфраструктура, чуждестранни инвеститори, индустриални зони, идентифициране на потенциални доставчици, подизпълнители или партньори за съвместни предприятия, създаване на връзки с местни университети, връзки с централната и местната власт, с браншови камари и неправителствени организации.
Интернет сайт: http://www.investbg.government.bg/index.php
Българската търговско-промишлена палата
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е основана през 1895 г. и е водеща асоциация на работодателите в България, включваща над 52 000 членове.
Тя е независима, неправителствена организация, която подкрепя, насърчава и представлява интересите на своите членове и допринася за развитието на международното икономическо сътрудничество.
Основава се на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране и се стреми да установи етични и социално отговорни отношения в бизнеса.
Предлага широка гама от услуги, които обхващат цялата територия на България, чрез национално представеното членство и мрежата от 28 регионални палати.
Развива международно сътрудничество като част от интегрираната международна мрежа от търговски палати в целия свят и член на различни международни организации, съвместни палати и съвети.
Интернет сайт: http://www.bcci.bg/
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е създадено през юли 2009 година.
Министерство на икономиката и енергетиката е създадено през август 2005 година с решение на Народното събрание, чрез сливането на Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Министерство на икономиката е създадено през декември 1999 година с решение на Народното събрание, чрез сливането на Министерството на промишлеността и Министерството на търговията и туризма.
Министерство на икономиката разработва целите и приоритетите на държавната стратегия и провежда държавната политика в областта на промишлеността, търговията, туризма, приватизацията и управлението на държавното участие в тези области. Участва в провеждането на интеграционната политика и осигуряването на външноикономическо сътрудничество.
От декември 1999 г. до 24 юли 2001 г. министър на икономиката е Петър Жотев, който изпълнява функциите и на заместник министър-председател.
Интернет сайт: http://www.mi.government.bg/
Българският червен кръст
Българският червен кръст (БЧК) е неправителствена и неполитическа доброволческа организация, част от Международното червенокръстко движение. Мисията на Червения кръст е да подкрепя заплашените хора при бедствени и кризисни ситуации и войни, да извършва образователна дейност сред обществото за превенция на заболявания, свързани с начина на живот (вкл. сексуалния), както и провеждането на курсове за първа помощ сред подрастващите, спортистите и водачите на моторни превозни средства.
Първите структури на БЧК са основани веднага след Освобождението почти едновременно и в Княжеството, и в Източна Румелия. Българският Червен кръст неведнъж оказва помощ на много страни. По време на Руско-Японската война (1904 – 1905) в Русия са изпратени две медицински бригади. Доброволци на БЧК помагат на ранените в Първата световна война и Балканските войни. По време на първата фаза на Втората световна война пък организират санитарни влакове и болница на Източния фронт.
Емблемата на движението е червен кръст на бял фон - цветен негатив на швейцарското знаме. Тя е създадена с цел да се осигури защита на ранените по време на война и на хората, които им оказват помощ. В ислямските страни лого на движението е червен полумесец, а в Израел - червена звезда на Давид.
Сред звената на БЧК е и Планинската спасителна служба (ПСС), която осигурява денонощна помощ в планините на туристи, спортисти и местното население.
Интернет сайт: http://www.redcross.bg/
Министерство на правосъдието
Министерството на правосъдието е създадено с указ на княз Александър Батенберг на 5 юли 1879 г., с който се определя съставът на първия след Освобождението Министерски съвет у нас, начело с Тодор Бурмов.Съгласно чл.161 от Търновската конституция правителството в Княжество България се състои от шестима министри, сред които и Димитър Греков – първият министър на правосъдието.Настъпилите след 1989 г. демократични промени в страната намериха своето основно законодателно уреждане с приемането на новата Конституция през 1991 г., в която важно място заемат единството от структурни и функционални промени,формиращи новата организация на съдебната власт и поставящи началото на съдебната реформа в страната.
Интернет сайт: http://www.justice.government.bg/new/default.aspx
Български човешки права
Български човешки права (БЧП) е правозащитна неправителствена организация, занимаваща се с човешките права в България, както и с правата на българските общности в чужбина. Сдружението е създадено през месец май 2004 година, със седалище град София.
Цели и задачи:
1. Да организира системни наблюдения върху ситуацията с човешките права в България и сред българските общности в чужбина.
2. Да следи за ефективното осъществяване на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно който не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
3. Да изготвя материали и доклади за ситуацията с правата на човека в България и да ги разпространява в страната и в чужбина.
4. Да организира конференции, семинари, публични акции и други законни форми на гражданска дейност, свързани със защитата на българските човешки права.
5. Да защитава правата на отделни физически и юридически лица на територията на Република България и в чужбина в границите, в които законите на Република България му позволяват това.
Интернет сайт: http://bgprava.wordpress.com/about/
Министерство на земеделието и храните
Историята на днешното Министерство на земеделието и храните започва още през 1879 г., когато в чл. 161 на Конституцията, приета от Учредителното Народно събрание във Велико Търново се предлага създаването на 7 министерства, между които е и Министерството на общите сгради, земеделието и търговията.
С промяната на Търновската конституция през 1911 г. Министерството на търговията и земеделието се закрива и се създава Министерство на земеделието и държавните имоти. То се оглавява от Димитър Христов, последният министър на закритото МТЗ. В структурата на новото министерство влизат 6 направления - селско стопанство, ветеринарно дело, гори, лов и рибарство, води и държавни имоти.
Последната промяна в името на министерството е с решение на 40-то Народно събрание от 24 април 2008 г. и то носи името Министерство на земеделието и храните.
Д-р. Мирослав Найденов е 74-ят земеделски министър в 115-годишната история на Министерството.
Негови предшественици са били едни от най-видните български политици - Драган Цанков, Петко Каравелов, Григор Начович, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев, Райко Даскалов, Константин Величков и др.
Интернет сайт: http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx
Българското икономическо дружество
Българското икономическо дружество (БИД) е българска организация, съществувала от 1895 до 1949 година.
Дружеството е основано на 9 март 1895 година и в продължение на десетилетия е основно средище за обсъждане на въпроси от областта на икономическата наука.[1] В него членуват държавни служители, представители на академичните и деловите среди, както и много общественици и политици, а официалното му издание Списание на Българското икономическо дружество е най-авторитетният форум за икономически публикации в страната.
В началото на дейността си БИД си поставя за цел събирането на данни за състоянието на икономиката и пропагандирането на протекционизма. През този период основната членска маса на дружеството са държавните чиновници, а финансирането на списанието идва главно от абонаменти на държавни институции и полудържавни предприятия, като Земеделските каси.[2] Скритото или явно държавно субсидиране на БИД продължава и през следващите десетилетия, като за това допринася фактът, че много негови членове заемат важни постове в администрацията, Българската народна банка и други държавни предприятия. Въпреки това, БИД полага усилия за запазване на надпартийността в дейността си.[3]
От средата на 30-те години дейността на дружеството, като повечето му членове се придържат към модерните за времето корпоративистки възгледи. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година проправителствената политизация става още по-ясно изразена. През лятото на 1949 година председателят на Управителния съвет Иван Стефанов внася предложение за саморазпускане на дружеството, следвайки правителствената политика за неговата трансформация по съветски модел – в Икономически институт при Българската академия на науките и специализирана секция в Съюза на научните работници.
Министерство на природната среда и водите
С Указ на Държавния съвет N 873/19.06.1976 г. от Министерство на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет за опазване на природната среда /КОПС/ при Министерския съвет. С Разпореждане на МС N 126/19.06.1976 г. се определят задачите и се утвърждава числеността и структурана на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:
-организира и координира разработването на нормативната система по опазването на природната среда;
-координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
-координира и контролира рационалната използване на природните ресурси;
-извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.
С Постановление N89/29.10.1976 г. Министерският съвет приема Правилник за функциите и задачите на КОПС.
С Решение на Народното събрание N 173, обнародвано в Държавен вестник бр. 14/16.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда.
С Решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обн. в ДВ бр. 41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите.
Интернет сайт: http://www.moew.government.bg/index.html
Българската академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.[1] Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове), и чуждестранните членове.
Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.
Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. В страните от Европейския Съюз подобни научни организации са например: Полската академия на науките, Академията на науките на Чешката република, Австрийската академия на науките, в Русия - Руската академия на науките (преди - Академия на науките на СССР).
Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7 400 души, от които учените са около 3570. През 2010 г. броят на институтите е намален на 42[2] чрез сливане на такива с ниска международна оценка [3](виж по-долу) с институти с по-висока оценка.
Интернет сайт: http://www.bas.bg/